2 Corinthians 1

1П авел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:

2 ^a благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.

3 ^b Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,

4 ^c Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!

5 ^d Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.

6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;

7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.

8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.

9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,

10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,

11 ^e като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.

12 ^f Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.

13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,

14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.

15 ^g И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,

16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.

17 ^h Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“да бъде и „не“, „не“?

18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“и „не“.

19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“и „не“, но в Него беше „да“,

20 ⁱ понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас.

21 ^j А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;

22 ^k Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.

23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;

24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.